Пътуването в Испания е заглавие на един английски филм, скучен, монотонен, та чак изнервящ.
Такова беше и моето пътуване в Испания. А би трябвало като нещо ново да точно обратното на това - екзалтация, динамика и блаженство.
След  (почити) 10 години от последния ми пост тук, спокойно мога да копирам последния си пост от 2009-та година. Дори всички постове.
Но да се върна към филма или към моето "пътуване в Испания". Сценарият е същия, тръгваш за да не скучаеш, ей така, уж да отъпчеш нови пътеки, или поне да предадеш нови нюанси на старите. А за да не ти е скучно, се уреждаш с придружител, понякога непоносим, но си казваш, че е по-добре от нищо.
Уж ново, да гледаките са нови, а всъщност всичко е старо, отношения, чувства, всичко е старо.
Пътуваш, започваш да се събуждаш, очакваш, надеждата ражда решение и...
БУМ! Каква новина! Всичко се стопява като пясъчен замък насред внезпна буря.
Да, има два начина да те убият - физически и духовно.
И да, края на филма е трагичен, не е от ония напудрени холивудски измами. Край, грънат си и това не е никак приятно, ей така, наболява, наболява, наболява...

Има такъв лаф: Все едно ми е вече.
Дори е възпят както можете да видите в клипа на края на това писание.
Пускам го специално за теб, надявайки се това да ти  помогне - да продължиш.
Аз не мога да кажа че ми е все едно, не ми е все едно дали плаче или се смее, дали старее или е той, дали обича или не, дали се влюбва или не, дали отива някъде или си стои у дома, дали, дали, дали...
Не може да ти е все едно за човек с който си делил толкова много моменти, спомени, места, чувства, мечти да ти е все едно. Но се напъвам да изглеждам че ми е все едно, ако това ще ти помогне, ако искаш да не ти преча на плановете ти за един друг живот, за едно ново начало. Ако трябва това да е последното нещо което трябва да направя за теб.
Не ми е все едно въпреки всичко което направихме и не направихме един за друг, което си казахме и премълчахме, което споделихме и пропуснахме един с друг.
Но ако това ще ти помогне - няма да те търся, ще се скрия така че да изглежда че ми е все едно.
Никога не ми е било все едно затова исках да ти помагам, да те напътствам, да вървя с теб, да редим пъзела на мечтите ти, но как да редиш пъзел когато са скрили няколко парчета от него.
Ако трябва новото ти начало да не тръгва със котви прехванати в миналото от което искаш да отплаваш, въпреки че новите светове не винаги са красиви и приветливи, не винаги са приемливи заливи, безкрайни лагуни.
И ако искаш новото ти АЗ да не бъде привързано с бинтове прикриващи раните ти - нека бъде цвете сред цветя, нека бъде...      слънце сред звездите.

Един кавър на една от златните песни на България. Не съм почитател на тази певица но пък клипа си заслужава гледането.

Ивана - Миг като вечност

и оригинала на песента

Тодор Върбанов - Миг като вечност

оригина в YouTube

Животът е...


























































































а бъдещето е:

Днес уви не ми върви.
Първо в селото в което отидохме - центъра беше затворен. Млада и симпатична полицайка явно ни обесняваше че не можем да влезем поради някакво събитие явно.
Седях като път и се наслаждавах на гледката плюс звучноста на езика който не разбирам. Какво пък, имам си и преводач, който се разсея по други причини.
Бих желал заради моята личност да ни е пуснала, или заради моята отчаяна физиономия която издаваше - скъпа не разбирам нищо, надявам се да ме разбереш.
Както и да е - пусна ни, затуркулихме се по лекия наклон на центъра, като колата сякаш не искаше да мръдне от патрула който ни беше спрял. Не палеше мръсницата, но пък стигнахме до целта. Явно бе че не можем да запушем улицата, и се опитах да я запаля и да я преместя на пет метра където беше площада и паркинга на селото, един от всичките такива. Докато вече я учех на български с най-употребяваните и прости фрази свързани с майка и, леля и и целият и женски род, една полицейска кола с бурканче но не от корнишони, бе спряла пред нас - мамка му!
Отново непонятни думи с жестове на ръцете - явно казвайки - махаи се от пътя бе тъпак.
И какво? Като не пали мръсницата как да разкарам тон и нещо от скапаните павета?!
Нададох звучен вой - слизай и бутай!
И докато ме бутаха - колата пак спря - отново "мамка му", обращам се и викам:
- Какво стана?
Да ама моя преводач вече при полицайте и чинно обесняваше онова което хорицата вече се бяха досетели. Нищо, хора са ще ни разберат - избутахме я.
Слизайки вече и отново обеснявайки на колата какво ще направя с майка и ако се срещнем гледам как по горната улица слиза процесия - ясно защо не искаха да ни пуснат (пък и от къде ли ще са знаели че сме Българи).
От процесията се чува женски глас от мегафон, мисля нещо споменаваше Света Мария, а след нея хора от процесията повтаряхя думите, беше някак величествено и тъжно.
Вървяха бавно, сякаш за да мога да ги снимам с фотоапарата.
Минаха все така бавно и все така повтаряйки в хор след мегафона който за моя почуда се носеше от мъж, който дори не беше с женски глас, а с мр3 плеър явно.
Нищо, свят широк, традиции много.
А сега търси кой да ти помогне да си намериш гориво! Защото се оказа че е свършило - мамка му! Всеки път когато се кача стрелката на резервоара ми дарпа окото - и всеки път има, тая сутрин ме предаде малката мръсница - не ми обърна внимание.
Оказа се че трябва да ползваме жокер - обади се на приятел (роднина тоя път) който е в съседно село и без кола - с риск да се повторя - мамка му!
Изгоря жокера, не помогна, ами сега?!!
Казвам на преводача ми да влезе в близката кръчма и да помоли някои да ни закара до бензиностанцията която е на 20-30 километра - мамка му! - Нямаме туба!
Въпреки че са студени хора, собственик на магазин реши да ни помогне, каза ни да изчакаме и се качи в колата си и отпраши - браво на майка му!
Поизпуших няколко цигари, и продължих да си припявам песничката която ми бе влязла в главата и най-нагло отказваше да остави душата ми да се наслаждава на лошия късмет. Седнах на близката пейка тананикайки си, пушейки си, съзерцавайки хората и живота им около мен. Друго е, различно е, малко учудващо дори.
Добрият самарянин дойде - даде ни наполовина пълна туба и маркуч, с който не можеш да направиш нищо друго освен да си продухаш зелето в кацата.
Викам си - я сега ще ви покажа малко българска изобретателност, след жалките опити да прелеем измуквайки нафтата с тоя маркуч. До нас стои и гледа възрастен Италиянец (за тези които не се досещат в Италия е пълно с Италиянци), и ни гледа сиийра.
Купихме шише минерална вода, разрязох го и фунията бе готова и аз с усмивка равна на наглост прелях тубата в резервоара. А сега запали глатналия въздух дизел - мамка му!
Не бяха родилни мъки, но поне се равняваха на тези на тинейджър опитващ се да разкопчае сутиена на момиче.
Запали мръсницата, а след това колкото пъти и да спирах, ми напомняше за женския си нрав и се опитваше да не се съгласява веднага с мен.
Бъдете благодарни че блога не може да предва аромати, иначе сега щяхте да се озовете четейки в някой български гараж където е лобното място на всеки велик производител на парфюми.
А ето и въпросната песничка която не ме остави да се ядосам толкова много.
Поздрав като ми се иска превода да беше малко по добър (защото не е точно преведена - разликите са малки, съвсем малки):



Boris Gardiner - I wanna wake up with you